На 3 октомври 1849 г. емблематичният американски писател Едгар Алън По

На 3 октомври 1849 г. емблематичният американски публицист Едгар Алън По е открит пред ирландска таверна в Балтимор, разчорлен и бълнуващ, некадърен да изясни какво му се е случило. Едгар Алън По бил облечен в мръсни облекла, които не се негови. Човекът, който го намира, кара По в болница, където той остава в полусъзнание четири дни до деня на гибелта си на 7 октомври. 

Какво се е случило с един от най-значимите писатели на 19 век? С чии облекла бил облечен? Бит ли е? Дрогиран?

Ето някои от теориите на историците, с които се пробват да обяснят мистериозната гибел на Едгар Алан По:

Изчезване

Преди Джоузеф У. Уокър да го откри, никой не е виждал или чувал По в продължение на шест дни. На 27 септември 1849 година По напуща Ричмънд, с цел да редактира стихосбирка на писател във Филаделфия. Но по всичко проличава, той в никакъв случай не е стигнал до Фили.
След командировката си до Филаделфия, По трябваше да се отбие в Ню Йорк, където е живял преди този момент, с цел да придружи вуйна си до Ричмънд, където По щеше да се ожени за Сара Елмира Ройстър Шелтън.

След като попада в болница, съгласно неговия доктор, По неведнъж е викал „ Рейнолдс ” в нощта преди гибелта си, някой, чиято идентичност остава мистерия до ден сегашен.
Официална причина за гибелта му, от която е посочена е, че е умрял от френит, инфектиране на мозъка. Но събитията, довели до неговата илюзия и положение на полусъзнание, накараха мнозина да спекулират по отношение на събитията към гибелта му.

Първа доктрина: Побой

Биографът Е. Оукс Смит счита, че през 1867 година жена е извикала „ насилници “ да пребият По от завист. Теорията на Смит твърди, че По е имал спекулация с друга жена преди годежа си с Шелтън, и тя не е удовлетворена от вести за идната женитба на обичания си. Писателят Юджийн Дидие по сходен метод счита, че По е бил пребит от „ разбойници “. През 1872 година той написа, че до момента в който е в Балтимор, По се среща със остарели другари за по пиво. Но защото имал проблем с алкохола, той нормално се напивал единствено след няколко чашки. Дидие счита, че откакто си потегля от ирландската таверна, силно пияният По е бил ограбен и обичай от упоменатите „ разбойници “.

Втора доктрина: Cooping

Други теории са, че По е станал жертва на практиката за машинация на гласоподаватели, постоянно срещана през 19-ти век, известна още като " cooping ". Техниката, практикувана от бандите, се състои в отвличане на някого и по-късно принуждаване на нищо неподозиращата жертва да носи голям брой дегизировки, с цел да гласоподава за съответен претендент няколко пъти. Странното е, че По е открит в деня на изборите покрай Gunner's Hall, място, което е служело за изборно. Носел и облекла, които не са негови. Заради съвпаденията тази доктрина става една от най-популярните във връзка с гибелта на По. Освен това е известно, че бандите дават алкохол на жертвите си като тип заплащане. Ако те са предиздвикали По да гласоподава няколко пъти, това значи, че е пил много. Като се има поради, че е известно, че По се е борил с алкохолната си взаимозависимост, това може да изясни обърканото му положение.

Трета доктрина: Алкохол

Много писатели имат вяра, че По е страдал от наследствено заболяване, което го е направило по-податлив на въздействието на алкохола. Съобщава се, че сестра му също е страдала от това. Малко преди гибелта си По се разболява тежко в Ричмънд, само че се възвръща необикновено бързо. Неговият доктор му казва, че би трябвало да се въздържа от алкохол, с цел да предотврати по-нататъшни затруднения. Като човек, който страда от алкохолизъм, По евентуално не е съумял да се въздържи, което е могло да докара до здравословни затруднения и даже гибел. Биографът Сюзън Арчър Тали Вайс е тази, която има вяра в тази доктрина. В „ Последните дни на Едгар А. По “ тя написа, че По е споделил на лекарите си, че „ в случай че хората не го изкушат, той няма да падне “, което допуска, че предходното му заболяване е обвързвано с неговия алкохолизъм. Един от околните другари на По, Дж. П. Кенеди също вярвал, че неговият безценен другар се е напил до гибел. Той написа в персоналния си дневник, че По „ се е сблъскал с някого, който го е подмамил към бутилката, за която се твърди, че е отказал преди време. Последствията били тресчица, делириум и полуда и след няколко дни тъжният му край в болничното заведение. Горкият По! Ярка, само че нестабилна светлина беше извънредно потушена. “

Поради битките на По с алкохола, тази доктрина бързо става известна след гибелта му. Но тя не изяснява шестдневното му неявяване или за какво е бил облечен в непознати облекла в деня, в който е открит.

Четвърта доктрина: Отравяне с въглероден оксид

Съвременните разбори на косата на По след гибелта му демонстрират ниски равнища на олово, което допуска, че той е бил изтрезнял, когато е умрял. След това тестване се теоретизира още, че той е умрял от отравяне с въглероден оксид от въглищен газ, който постоянно се употребява през 19 век за вътрешно осветяване.

Но лабораторните проби са неубедителни, което кара биографи и историци да отхвърлят значително тази доктрина. Въпреки че пробите от косите на По не разкриват количествата, съответстващи на отравяне с въглероден окис, те демонстрират високи равнища на живак. Известно е, че живакът може да провокира илюзия, загуба на паметта и комплициране, което би обяснило държанието на По. Въпреки това, равнищата на живак, открити в пробите от косата му – въпреки и високи – към момента са 30 пъти по-ниски от съдбовните равнища.

Пета доктрина: Бяс

През 1996 година доктор Р. Майкъл Бенитес, кардиолог от Мериленд, допусна, че смъртта на По е разследване от бяс, който е бил много постоянно срещан през 19-ти век. Според наблюдаващия доктор на По, признаците на създателя включват делириум, халюцинации, огромни вариации в пулса и бързо, незадълбочено дишане - всичко подхожда на бяс. Тази доктрина обаче има своите дефекти. Известно е да вземем за пример, че засегнатите от бяс развиват боязън от вода, а съгласно известията По е пиел много вода в болничното заведение до гибелта си.

Едно от забавните неща за диагнозата на Бенитес е, че той не е знаел, че преглежда случая на По, когато слага диагнозата. Кардиологът е взел участие в здравна конференция и му е бил предоставен казусът на По анонимно. Кураторът на къщата музей на По в Балтимор, Джеф Джеръм, споделя, че е склонен с диагнозата, защото Бенитес не е имал визия на кого слага диагноза и не е бил повлиян от общоизвестното, че По е страдал от алкохолизъм.

Шеста доктрина: Мозъчен израстък

По-нова доктрина се върти към концепцията, че авторът е страдал от рак на мозъка. Тялото на По беше ексхумирано 26 години след гибелта му, защото той бил безогледно заровен в немаркиран гроб. Един от мъжете, които реалокират ковчега на По, вижда нещо необичайно в черепа му. По това време вестниците оповестяват, че масата, която служащите са разкрили в ковчега на По, е неговият мозък, което в този момент знаем, че е невероятно, тъй като човешкият мозък е един от първите органи, които гният при гибел. Авторът Матю Пърл се свърза със правосъден патолог, с цел да разиска казуса и специалистът оповестява, че това може да е калцифициран израстък. Туморът може да е повлиял на държанието на По, обяснявайки неговите заблуди и комплициране. Нарастващият израстък може също да изясни за какво По се напивал толкоз бързо.

Седма доктрина: Грип

Някои считат, че По може просто да е починал от грип. По бил болен преди гибелта си и годеницата му оповестява, че е имал слаб пулс и тресчица, и му предложила да отсрочи пътуването до Филаделфия. Тъй като оня ден в Балтимор валяло дъжд, По може да е развил пневмония и високата температура би обяснила халюцинациите му.

Осма доктрина: Убийство

Джон Евангелист допуска в книгата си от 2000 година „ Среднощно тъмно: Мистериозната гибел на Едгар Алън По “, че поетът е бил погубен от тримата братя на годеницата му, които не одобрявали брака им. Неговата доктрина допуска, че По е стигнал до Филаделфия, където е бил атакуван от засада на братята. Уплашен, той употребява дегизировка, с цел да се скрие, което би обяснило странните му облекла. По трябвало да се върне в Ричмънд през Балтимор, където бил пресрещнат от братята, които го набили и принудително го напили с уиски. Пробите от косата му обаче демонстрират, че евентуално е бил изтрезнял, когато е умрял. Въпреки че не е невъзможна, теорията на Евангелиста не е спечелила огромна известност измежду историците и биографите.